Винаги от очите ми потичат сълзи, когато се сетя какво ми се случи в казармата на Трифон Зарезан

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Постъпих в родната казарма през октомври 1964 г. Бях в поделение 60620 в Сливен – свързочен полк на Трета българска армия. Бях изпратен в школата за младши сержанти да уча за свързочник радист. В школата бяхме от русенското, сливенското и пловдивското военно окръжие. Имаше и четирима-петима школници от гранични войски. Отдельонен командир ни беше ген.-лейт. Косев. С джипката съм изминавал хиляди километри, бил на съм на полкови и бригадни занятия във Варненско, Айтоско, Ямболско и Хасковско.Спомени от соца: „Директорска“ кутия за цигари – луксозна кафява кутия от кадифе, в която има 200 цигариКак изглежда „Директорска кутия” за цигари от времето на ранния соц? Силистренският колекционер Дими…Mar 29 2019vijti.com

Когато бяхме на такива занятия, свързочната техника, която беше на лично подчинение на командващия, се състоеше от 5-6 специализирани машини. Тя се извеждаше и прибираше под командването на полк. Жеков, който беше началник-свръзки на Трета българска армия. Случвало се е джипката да бъде паркирана близо до палатката и столовата на офицерите. Тогава е идвал дежурният по столова и ни е донасял от офицерската храна – рибни и телешки консерви, с думите: „Полковникът каза да не ми оставяте момчетата гладни“. Понякога в джипката, в която имаше няколко радиостанции, имаше наблюдаващ от Министерството на народната отбрана. Тогава ѝ поставяхме бяло флагче. И като минавахме покрай офицерите, те козируваха.

Февруари 1966 г. бяхме на занятие в Добруджа. Джипката беше позиционирана в един залесителен пояс. Зимата в Добруджа е люта. Занятието свърши на 14 февруари, Деня на лозаря Трифон Зарезан. Свързочната техника се прибираше към поделението. В полето на едно добруджанско село срещу нас се зададе група от мъже и жени, облечени в национални носии. Мъжете носеха на калпаците си венци от лозови пръчки и бръшлян. Спряха ни. Приближи се мъж до джипката с думите: „Другарю полковник, те са наши синове и разрешете да ги почерпим“. Полковник Жеков отговори: „За тях занятието, докато не се приберем живи и здрави в поделението, не е свършило. Но ако вие искате, напълнете им манерките с вино от бъчонката“. Оттогава на 14 февруари, Трифоновден, като си режа асмите в двора, този спомен изплува в главата ми. По лицето ми потичат сълзи.Така се взимаше апартамент по времето на соцаОт началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строит…Mar 26 2019vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!